Предложенията на "Продължаваме промяната" обаче срещат доста критики и вероятно ще се преработят и забавят
Най-ефективният начин бизнесът да се спаси от високите борсови цени на тока е, като започне сам да си произвежда нужната енергия - със соларни панели върху покривите на цеховете, складовете, офисите и магазините си или дори върху паркингите и други терени в близост. Броят на фирмите, които са тръгнали по този път, нараснаот няколко хиляди през 2020 г. до десетки хиляди през 2021 г. и още повече през последните месеци, след началото на войната на Русия в Украйна.
Проблемът пред такива инвестиции в България обаче е времето - често реализацията на един такъв проект, който няма за цел да продава ток, а само да захранва съответното предприятие, отнема между 12 и 18 месеца. Самото изграждане трае не повече от месец, докато всичко останало са бюрократични процедури. Това е и причината група депутати от управляващата коалиция начело с Владимир Табутов и Радослав Рибарски от "Продължаваме промяната" да предложат промени в Закона за енергията от ВЕИ, които да облекчат процеса. Накратко, целта е небитовите потребители да могат максимално бързо да уреждат слагането на фотоволтаични панели за собствена консумация с мощност до 5 мегавата - достатъчно за 2000 домакинства. Сега по-леки режими има само за битови потребители, които монтират на покривите си до 30 кВт панели.
Законопроектът беше внесен още на 11 март и след това мина на първо четене в парламентарната комисия по енергетика и в комисията по регионалната политика, благоустройство и местно самоуправление. От тогава обаче за него в парламента са постъпили редица становища, включително от министерства, които критикуват предложените от депутатите промени и настояват за по-задълбочен анализ на сектора и цялостна реформа в правилата. А това е сигнал, че облекченията може да не станат факт в скоро време и бизнесът да продължи да чака с месеци, за да намали разходите си за ток.
Какво се предлага?
Най-съществената промяна е, че бизнесът няма да има нужда да води дълга процедура по "проучване на условията за присъединяване към мрежата". Обикновено именно там е най-дългата административна пречка. Режимът на присъединява се предлага да стане уведомителен, така че да не се чака одобрението от електропреносните дружества за включване на такъв тип обекти към мрежата.
С преходните и заключителните разпоредби се предвиждат също промени и в Закона на устройството на територията, които да оптимизират сроковете за изграждане. Предлага се да отпадне и нуждата от инвестиционен проект, който да се съгласува с различните институции. Вместо това проектите ще бъдат подложени на електронно съгласуване с кмета на общината. Направено е предложение и за премахването за необходимостта от регистрация на данъчен склад, когато произведената електроенергия ще е само за собствени нужди.
Токът принципно е акцизна стока (2 лв./мВтч) и всеки производител е длъжен да се регистрира в Агенция "Митници", за да плаща акциз. Това важи и за фирми, които са си сложили солари на покрива. Единственото изключение, и то до определени обеми, е за битовете потребители.
За и против
В становище до парламента организацията "Грийнпийс България" приветства промените като стъпка в правилната посока, но ги окачествява като непълни или частични. Което може да има обратен ефект за инвестициите в сектора. Те предлагат да се подходи по-детайлно при описването на различните казуси, както и да се предвиди изрична възможност за монтирането на соларни панели върху оранжерии и други земеделски постройки на прием. От организацията обръщат внимание и на това, че няма ясно обяснение на термина Off-grid за обекти, които не искат да са свързани с електроразпределителната мрежа и да произвеждат сами тока си, което е свързано именно с режимите за изграждане на ВЕИ за собствени нужди.
От Министерството на регионалното развитие и благоустройството смятат, че мощността от 5 мегавата е прекалено голяма, за да минава без инвестиционен проект, в който изрично да се опишат системите за управление на централата и да се гарантира, че тя няма да връща енергия към мрежата. Също така в един такъв инвестиционен проект може да се заложат и системи за съхранение на енергия или други начини за балансиране, ако ВЕИ не може да работи поради метеорологичните особености. Според ведомството облекчен режим наистина е нужен за системите за собствено производство, но той трябва да е подробно описан и добре анализиран.
В становището си за законопроекта от Министерството на енергетиката също посочват, че предложеното облекчение е твърде широко от гледна точка на мощността - 5 мегавата, колкото е нужно за общини като Правец или Калофер. Според зам.-министъра Пламен Данаилов с уведомителен режим за толкова големи централи няма как да се гарантират всички необходими технически елементи, които да осигурят сигурността на експлоатацията й. Също така от енергийното ведомство обръщат внимание на това, че необходимостта операторите на мрежата като ЕСО, ЧЕЗ, ЕВН и "Енерго-про" да осигурят техническата възможност за присъединяване на съоръженията е оставена изцяло в техни ръце.
Конкретно от ЧЕЗ посочват, че предложените облекчения с промените в закона за ВЕИ може да дебалансират електропреносната мрежа. Според тях се прехвърля изцяло отговорността на мрежовите оператори в диспечирането на такъв тип 5-мегаватови инсталации, както и осигуряването на дългосрочния им режим на работа. Затова те искат да има изискване за монтиране на защитна апаратура, чрез която ЕРП-та да могат да включват и изключват дистанционно фотоволтаичните инсталации според нуждите на мрежата. Както и да гарантират, че няма да се връща енергия обратно в мрежата, когато обектът е само за собствени нужди. От ЧЕЗ предлагат облекченията да важат само за инсталации с мощност до 1 мегават, като изразяват съображение към намаляването на срока на одобрение на такъв тип проекти - от 30 на 14 дни. Мотивът е, че в последните години заявленията са се умножили и не могат да сварят да ги обработват - от 1200 през 2020 г., до над 3000 през 2021 г. и 1200 само за първите два месеца на 2022 г.
Любопитно е, че в становищата на Министерството на енергетика и на ЧЕЗ има цели пасажи, които са 100% идентични. Което повдига редица въпроси за зависимостите в българската енергетика.
Колкото до нуждата от данъчен склад при централи за собствени нужди, от Министерството на финансите са категорични, че отпадането й не е добра идея, и изтъкват редица доводи за това. Но все пак министър Асен Василев предлага плащането на акциза да става не на месечна база, както е сега, а на годишна. Което реално ще облекчи значително бизнеса от гледна точка на бюрокрацията.
Нужни са цялостни промени за насърчаване на ВЕИ
От Министерството на регионалното развитие и благоустройството обаче обръщат внимание на нещо по-важно - предложените сега промени за Закона за ВЕИ са крайно недостатъчни и не отразяват в цялост изискванията на Директивата на ЕС за насърчаване на зелената енергия, които България все още не е транспонирала. В тази връзка министър Гроздан Караджов предлага да се подходи комплексно и да се въведат всички необходими промени наведнъж.
В това отношение и от ЧЕЗ посочват, че е нужно ясно регламентиране на трите категории производители на електроенергия - тези, които изграждат ВЕИ мощности с цел продажба на ток, тези, които използват ВЕИ само за собствени нужди, и третите, които едновременно продават и потребяват електроенергия.
От Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране смятат, че с предложените промени няма да се постигне желаният ефект, тъй като от него ще могат да се възползват само някои големи предприятия. Истинската цел на законовите промени според тях трябва да бъде драстично облекчаване на режимите за поставяне на малки соларни мощности върху жилищни сгради - с мощност до 5 кВт. Те биха били много по-лесни за интегриране в мрежата и биха имали много по-голям ефект за цялостната енергийна трансформация на България, без да има нужда от огромни инвестиции в мрежата.